Наскоро закусвах с бивш служител на правителството, който все още живее с британската политика. Той ме попита дали смятам, че Русия ще нахлуе в Украйна. Отговорих, че е напълно възможно. Приятелят ми изглеждаше поразен. „О, не“, възкликна той, „войната е единственото нещо, което може да спаси Борис“, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Този отговор улови сегашното настроение на дълбока изолация във Великобритания. Но Обединеното кралство не е уникално. Всъщност повечето от големите държави в Западна Европа в момента са в разгара на дестабилизиращи политически преходи – което ги прави дори по-малко подготвени от обикновено за конфронтация с Русия.
В Обединеното кралство властта на премиера Борис Джонсън става все по-слаба. Основният дебат в парламента изглежда е дали на премиера му остават месеци или седмици на поста. Във Франция Еманюел Макрон има по-малко от три месеца до президентските избори. В Германия Олаф Шолц е канцлер само от няколко седмици и се опитва да сплоти коалиционното правителство. В Италия избирателна колегия започва да гласува за нов президент на републиката. Ако Марио Драги, настоящият премиер, получи длъжността, италианското правителство ще трябва да бъде конституирано наново и може да падне.
На демокрациите обикновено им е трудно да се съсредоточат върху „кавга в далечна страна между хора, за които не знаем нищо“ - както каза навремето Невил Чембърлейн (британски премиер в периода май 1937 - май 1940 г.) относно Чехословакия (има се предвид окупацията на судетската й област от Хитлер - бел. прев). Но сега сме във време на особена разсеяност в Западна Европа, което може да е добър момент за президента Владимир Путин да направи своя ход в Източна Европа.
Във Великобритания Джонсън сега трябва да се концентрира върху опитите си да предотврати собствената си политическа смърт. До голяма степен незабелязано от обществеността, правителството на Обединеното кралство зае ястребова позиция по отношение на Украйна. Британците внасят по въздух отбранително оръжие в страната и публично обвиниха Русия, че планира преврат в Киев.
Тази позиция на Обединеното кралство е наследство от десетилетие и повече от лоши отношения с Русия. Британците може също така да се наслаждават на възможността да демонстрират, че след Brexit страната е в състояние да заема значително по-смели позиции по въпросите на сигурността, отколкото ЕС. Но цената на Brexit е, че способността на Обединеното кралство да формира реакцията на Европа като цяло бе сериозно отслабена. Не само че Великобритания не е на масата, когато ЕС обсъжда Русия, но и правителството на Джонсън е масово възприемано като нестабилно и ненадеждно в другите големи европейски столици.
Френските и германските инстинкти по отношение на Русия обаче също изпитват голямо недоверие в останалата част на Европа. Макрон никога не е прикривал амбицията си да бъде доминираща политическа фигура в ЕС – амбиция, която може да изглежда по-правдоподобна, след като Ангела Меркел се оттегли след 16 години като германски канцлер.
преди 2 години Е то и нашето харвардче ще дойде ориентирано като макарон-а. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Всъщност от тия паляци най-читав излезе макарон, който е узурпатор и противоестественик. Правете си сметка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Разделена Европа не гледа по-далеч от носа си >> Време е Хегемона да опъне васалите си и да стегне редиците! На бой другари и другарки! Но пасаран! отговор Сигнализирай за неуместен коментар